Мариета Недкова от дълги години се занимава не само с художествена обработка на кожи, но и на тъкани като проявява едно особено отношние към плъсти. Мариета има участия в много самостоятелни и сборни изложби и панаири. Тя ръководи кръжок към читалище "Н.Й.Вапцорав", по програма на националния фонд Култура за развитие и съхраняване на старите занаяти, като след края на програмата в читалището се учредява Клуб Занаятчийница. Запознах се с Мариета през 2010 г. по време на Водния булевард на изкуствата в София, организиран от сдружение „Аз обичам водата” и със съдействието на АРИЗ-7. Булевардът даде възможност на много художници и занаятчии да покажат на живо своето изкуство.
Мариета, от кога се чувстваш майстор в своя занаят?
Да, майстор съм, според Задруга на майсторите. Макар занаят да може да се практикува от всеки. Това, което отличава истинският майстор е, че трябва да знае всичко от - до в своята работа, да владее различните технологии, да познава етнографските области и къде са разпространени изделията, които изработва и да има уменията да предаде знанията си на следващите го. Майсторът също изработва свои авторски произведения, които са уникати. Аз съм наследствен производител на кожени изделия. Това е по-общото понятие на изделията. Имам отношение към типично българските кожени изделия, които са останали в традиционното кожарство и за съжаление днес не са познати на съвременния българин. Но винаги могат да се направят копия на автентични предмети, към които пристъпвам с известна доза страх и любов.
Кой те въведе в занаята? Как се зароди в теб желанието да работиш в тази област, както го правиш вече от много години?
Баща ми е кожар и може да се каже, че той е първият ми учител и човекът, който ми показа красотата на това изкуство. Самият той преди години прояви интерес към един изчезнал занаят - плъсти. Но успя с помощта на много етногафи и по спомените на стари хора да възроди този занаят, който идва още от времето на прабългарите, а те са изработвали по този начин своите юрти, седла, постелки, част от облеклото си. Плъсти дава богата възможност за творчество. То не е само плоско, но и обемно, могат да се изработват картини дори с живописна техника.
Как виждаш традицията в твоя занаят, какво се е запазило от по-далечните времена и какъв е твоят принос за това запазване?
Може би, трябва да започна от сарашкия занаят, който във времето се е развил. Изработвали са се торби за гайдите - овчарската вулия, от цяла кожа, с четири крачета, завършващи с пискюли и един ремък, с който да се стяга горния край. На този принцип се появяват по-късно войнишките мешки и раниците. Понякога виждам на витрините съвременни чанти, произведени по този модел, който е предпочитан от младите хора. Но са от обработена кожа и с връзки за издърпване. По същия начин коланите, от типично хайдушкият силях във времето се е развил в така наречения рокерски, който също е предпочитан от младите хора. Също цървулите, които се изработват за сувенири и подаръци, за народните ансамбли и за много от филмовите продукции. Понякога изработвам цървули, но само по поръчка и ги правя по стария начин с дървени калъпи, а не с пластмасови. Например, армията ни през 1923 година е била с цървули, но подковани.
Това са интересни щрихи от историята на кожарството. Какво обхваща кожарския занаят?
Това са сарачи, кожухари и калпакчии, книговезци, които се развиват в наши дни в кожена галантерия, дрехи от лицева кожа, обувки, също пластики и кожухарство, което е от кожа с дълъг косъм.
С каква кожа предпочиташ да работиш?
Предпочитам свинска, телешка, овча, натурална без полимерно покритие. Сама я патинирам, според целите на изработката. Понякога отнема време, особено ако е поръчка за кино продукция, където силяха, цървулите и другите атрибути на облеклото от по-старите епохи трябва да са автентични.
Къде си изработвала такива копия?
За продукциите на „Време разделно”, за една от версиите на „Под игото”, за "Конан Варварина", "Папеса Йоанна", "Ао последният неандерталец" и някои други по-малки.
Мислиш ли, че твоя занаят има бъдеще и какво е отношението на младежите към него днес?
Нашият занаят има бъдеще, макар майсторите да са по-малко. Това е по-скоро изкуство, от което не се печели много, а се изисква много любов в изработката дори на един малък предмет. Но младите хора харесват кожените изделия и се радвам от една страна, че следвайки своя интерес към по-старите епохи търсят костюми и кожени аксесоари от времето на викингите, прабългарите, римляните, индианците и други, а от друга, че с това те се приближават към нашата българска традиция и я обикват, защото не винаги търсят кожени изделия за исторически възстановки или театрални представления. А някои от тях изпитват желание сами да изработят необходимите принадлежности. Като в "Багатур" сами изработват налакътниците, стрелите, шапките си и други аксесоари или в "Традиция", пресъздавайки ботевите четници, изработват паласки, чанти за фишеци, силяхлъци, вулии и други. Всички те следват мечтите си, а с тях и нашият занаят ще пребъде.
Съгласна съм с Мариета. Майсторката предлага своите изделия в сувенирно магазинче, заедно с други майстори занаятчии, в което всичко, което е само малка част от България, сложено не просто, за продажба, на грижливо подредените рафтове, а да покаже онази част от българското, с която традицията сякаш оживява.
