Нови публикации в Литература и фолклор

Изкуство




За втора година Националната камара за мода на България и Продуцентския Борд на Седмиците на Модата ще проведе поредното си издание от 14-ти до 20-ти януари 2013 в град Пловдив. Сватбената седмица на модата има традиция в продължение вече на петнадесет издания, които се организират в Пловдив и София. Седмицата се организира в сътрудничество с културни институции за мода на национално и на международно ниво.
По-различното в изданието за тази година ще бъде участието на младата дизайнерска къща с тоалети изработени от хартия - Люси пейпър фешън, с които ще бъде открито шоуто.Тенденцията за изработка на тоалети от хартия не е нова за модните подиуми, но за първи път и у нас ще бъдат представени дрехи от хартия. Дизайнерите на тоалетите са Людмила Колева и Валентин Русинов.
Валентин Русинов е познат на българската публика от преди повече от 10 години, с малките си пластични форми на голи женски тела. Склуптурите са изработени с техника на папие маше. Негови творби могат да се видят в столичните галерии и зад граница като в галерии в Остенде - Белгия, Париж - Франция, Улм - Германия, Барселона - Испания.
През 2011 година, творческата двойка открива и първата си задгранична изложба в център "Шаперие" Остенде - Белгия, където имат честта да представят България за първи път.
Людмила и Валентин се включват активно в артистичния живот на арт съюз ВАКО, с изявите си с рисунка и живопис. През 2011 представят изложбата "Светът на хартията" - една колекция от рисунки и папие маше. Събитието се състои в Олд Хоспитал Бюрг Хаус.

По време на културното събитие "София диша 2012", Валентин Русинов и Людмила Колева представиха на живо своя уъркшоп "Работа с хартия". За събитието бяха изготвени около 15 цветни шапки и 10 хартиени рокли. Всички желаещи бяха облечени в моделите и направиха своето първо модно дефиле с невероятна емоция. Творческият тандем има още няколко участия в културните събития на столицата, където дрехите им бяха посрещнати с възторг.
Валентин Русинов изгражда своята концепция на основата на огромното количество рекламни материали, които запълват пощенските кутии.

Материалите обикновено се изхвърлят, но за твореца няма излишен материал.
Изработването на подобни дрехи не е новост, но се среща само по подуимите на световната мода. Вече и у нас ще има подобни модели, с което ще се разчупи не само традицията за ушиване на уникални тоалети, а и ще замисли за въпроси, свързани с екологията. Към нея всички сме съпричастни и носим отговорност с постъпките си. В ден като сватбата, Валентин и Людимила, и редица световни дизайнери прокарват идеята, че дрехата за един ден, дори да е сватбената може да бъде изработена от хартия.

 
 
 Лариса Ангелова @ всички права запазени

* Изкуство, Павлин Петров и неговата Глаголица

В началото бе словото. С тях идват и буквите. Преди тях двама братя създават глаголицата, по-късно в нашата писменост навлиза кирилицата. Няма българин, който да не знае историята на първата ни азбука, с която културата ни не би била същата. Със значението си като трета, утвърдена азбука и писменост преди много векове след латинската и арабската. С приноса си към развитието на славянската култура.
Защо Глаголица? И какво място заема тя в съзнанието на художника Павлин Петров? Това се въпросите, които си задавах, докато гледах една от експозициите му в Министерство на външните работи, през ноември 2010г.
В картините му могат да се открият всички знаци от азбуката ни. Странни са, защото нашето око не е свикнало с тяхното разчитане и може би, затова те носят в себе си едно тайнство и една магическа сила на непознатото, което кара зрителят да се отпусне и да започне да фантазира. Фантазия, която следва светлината на картините и търси смисъла зад знака, неразкриващ нищо за себе си. А с него можеше да започне азбуката, молитвата, благодарността към насъщния, любов към някого, сила, вяра, дори страх пред неизвестното.
Зададох своите въпроси на автора.
Кога започва твоето творческо развитие или осъзнаване?
Рисувам от дете. Обичам цветовете. Да рисувам, това което чувствам. То не винаги може да се обясни с думи. Рисуването ме изразява и допълва. Носи част от мен. Понякога дори в един знак от глаголицата. Но той може да има много значения. Ето, например буквата Л. Тя напомня с формите си на плодородието. Или на богиня, която ще даде плода си на нас обикновените хора. Във всяка буква откривам различни асоциации. А оставям на зрителите да открият своята.
Къде си живял и има ли значение средата за твоето израстване като творец?
Роден съм на 20.01.1976 г. в гр. Русе. Живял съм дълго време в Трявна и Габрово. Там архитектурата, занаятите и запазените обичаи ме вдъхновиха и тепородиха желанието ми да претворявамкрасотата, и духа на българската къща и природа. Първо се занимавах няколко години с художествени занаяти и след това се отдадох изцяло на рисуването.
Предпочитана тема в рисуването ти са българския бит и фолклор. С какво свързваш глаголицата и традицията?
Знаците имат много силно влияние върху зрителя. Те биха могли да се вплетат в различни тъкани като килимите, например или в носиите. Понякога ги виждам в изделията на майсторите. Но това не са точно знаците на глаголицата. Тя е част от нашата култура и ние като нейни наследници нямаме право да го забравяме. Желанието ми е глаголицата да се види от по-голяма част хора не само у нас, но и по света. А с това тя ще има принос за развитие, популяризиране и утвърждаване на българската история и култура.
Коя е изложбата, която ще запомниш и с какво? Имаш експозиции в Софийската духовна семинария, в Представителството на европейската комисия, в Министерство на образованието, в Министерство на външните работи и в Съюза на пловдивските художници.
Да. Ще запомня първата си изложба. Много се вълнувах, но всичко мина добре. Внея представих съвършено различна тематика, както и с различна техника.Съчетах различни материали като кожа, текстил, дърво, метал и керамика. Основната ми идея беше да върна аудиторията към корените на българския род, защото вярвам, че чрез изкуството историята се поддържа жива.
С какво се отличават твоите картини?
В картините ми могат да се видят символи, използвани от древните българи, монограмите на кан Аспарух и кан Кубрат; глаголицата и кирилицата, създадени от двамата братя Кирил и Методий. В първите си творби отделях внимание на самостоятелни знаци и символи като постепенно започнах да ги събирам в различни композиции. Идеята ми също е картините да не стоят затворени в някое, макар и красиво помещение като галерия, а да достигнат до повече зрители. Замислена е като пътуваща и вече пътува по света.
Да, картините ти вече пътуват по света и са все по-наситени и разпалват въображението. Какво ще пожелаеш на младите творци?
Да вярват в себе си и в своето изкуство. Това е най-важното.

Лариса Ангелова@всички права запазени


* Изкуство НЕЖНИ ПРОСТРАНСТВА, КРАСИМИР ДОЙЧЕВ


Красимир Дойчев е роден в София през 1961 г. Той е художник, наложил се трайно през последните десет години в културния живот на страната. Известен с оригиналната си техника в картините с акварел и запазената за него марка в маслата с пейзажи, Краси има почитатели освен в страната и в Германия, Австрия, Великобритания, Гърция, Италия, Йордания, Канада, Кения, Франция, САЩ, ЮАР и др. 
Завършва националната художествена гимназия в класа на изтъкнатия български художник Петър Доев. Има над двадесет самостоятелни изложби в страната и чужбина, от които се открояват, „Червено трептене”, „Някъде там”, „Хвърчила” и „Нежни пространства”. Предпочитани теми в картините на Краси Дойчев са пейзажа и голото женско тяло, чийто аналог се открива в почти всички негови картини. В пейзажите, линиите на дърветата напомнят извивките на тялото и оформят една различна от реалността вселена, потопена в музика, движение и ритъм.

И сякаш това не е достатъчно, а зад дърветата не само дочуваме музика, която да ни отведе някъде далеч зад хълма, а ето по пътеката ще пробяга Кукер и след него зимата ще ситни още с надежда, а за нея вече няма място…Или ще видим девойката готова да поеме по жизнения си път. И все ще се оглеждаме в дълбочината на пейзажа, търсейки ромона на бистрия извор или заровената пантофка на някоя Лазарка. Света в картините на Краси Дойчев понякога е труден за излизане и труден за възприемане, толкова са наситени емоциите и цветовете. Наситени червени и сини нюанси за пейзажите. По-пастелни  за лазарките, девойките или малките момичета.

Може би затова в картините на художника жената заема централна роля - с нея започва, тя е вселената и с нея свършва света. А няма нищо по-красиво от живота.
В това се състои и чисто визуалната наслада в картините на Краси - нежно поднасяне на сюжет, в който цветните пространствата не делят, а събират любов и чувственост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар