Варила баба боб в гърненце. Забравила го на огъня и пяната изкипяла. Едно бобено зърно се търкулнало надолу по склона и стигнало до друго. То било в бяло, а другото в черно и като се харесали, си създали различни бобчета...
Не, това не е приказката за похлупака и гърнето или медената питка. Но бобът така се е сраснал с нашата традиционна кухня, че едва ли можем да предположим, че е основна храна не само у нас, а от хилядолетия е познат на древните цивилизации. Откъде идва боба?
Според изследователите той е първата култура, на която обръща внимание нашият прародител. Намерени са доказателства, датирани от 9759 г. пр. хр., в Тайланд; в Мексико и Перу от 7000 г. пр.хр.; в Близкия Изток от 6750 г. пр.хр.; в египетските гробници от 4000 г. пр.хр. В Европа бобът се появява след откритията на Христофор Колумб. Заради изключителната си адаптивност и добри климатични условия скоро успява да завладее цяла Европа.
За Родина на боба се считат Америка и Азия. Като американските видове са разпространени в тропическите области на Средна и Южна Америка, в Мексико, Гватемала, Колумбия и Аржентина, а азиатските видове произхождат от тропическите области на Индия, Китай и Индонезия.
С това бобът се оказа една много древна култура. Единствено по големината на зърната и тяхното оцветяване може да се разбере техният произход. Те се срещат в сферична, продълговата, плоска, полуплоска, елипсовидна и дребна форма като могат да достигнат повече от 500 г. Той може да е едноцветен с основен тон в бяло, жълто, охра, бледожълто, кремаво, червено, кафяво, тъмно кафяво, синьо виолетово или черно. А разноцветния е с основен тон в бяло или жълто, с няколко кафяви, червени, виолетови и други петна. Петната може да са единични, на мозайка или ивици.
Като всички увивни растения и боба има красиви цветове в различни багри, заради които е бил отглеждан като цвете също като картофите преди да се използва за храна.
Бобът има и предпочитания за засяване, макар да вирее добре на цялата територия на страната ни, най-добре се чувства по южните склонове на предпланинските райони с варовита и песъчлива почва. Но откъде идва българският боб?
Наша гордост, разбира се е Радуилският боб, който е донесен от Венеция. Но семената му са били испански, според документирани източници от семената на самият Христофор Колумб. Бобът е дребен и бял, но се отглежда и така нареченият болярски боб. Бобът е пристигнал в Радуил преди 300 години, някъде около 1730 година беят на Самоков разрешил неговото отглеждане, защото не можел да изхранва голямата си армия и търсел по-евтина храна. По препоръка той поръчва на българския търговец Георги Пределов боб и дава земя за заселване на неговото семейство. По този начин намират своя роден дом и неговият род и българският фасул, който се разпространява много бързо заради вкусовите си и хранителни качества.
Другият известен български боб е Смилянският боб, който притежава патент за марка. Той е патент на смолянското село Смилян, откъдето идва и името му. Той е по-едър от другите сортове и е само в три цвята - бял, черен и кафяв. Отглежда се край реката и се вие на 2-3-метрови колци. Цъфти късно и се бере през септември. От него се приготвят вкусни родопски ястия. Смилянският боб се е прославил и като екологично чист продукт, известен извън пределите на България.
През септември се берат всички видове боб. У нас се отглеждат повече от 200 сорта, като традиционни за кухнята ни са белия и едрия смилянски боб. А Мексиканците го предпочитат в червено, перуанците в зелено, в Америка едър и жълт.
Какъвто и да е цветът му, отдава му се дължимото не само заради богатия химичен състав и полезност за организма. Бобът е вкусен и може да се приготвя по различни начини и с варене, печене, пържене, задушаване, да се консервира и суши...
Най-вкусен е под формата на чорба, приготвен от баба по специална рецепта. Но това може да опитате само в Радуил и Смилян. И това е свързващото в организирането на боб фестивали у нас в двете села. Ако не сте опитали от техния боб - все още не е късно! Празниците продължават. Празници, древни като самата храна.
Варила баба боб в гърненце, но не оставила рецептата...
Лариса Ангелова@всички права запазени
Няма коментари:
Публикуване на коментар