* А.Р.И.З.-7, Смелата идея - да запазим традицията
Дали епохата на Възраждането е отминала? Исторически да. Но в съвременния свят все повече погледите на културните дейци и на тези, които милеят за родното, типично традиционното българско се обръща назад. Понякога с умиление за постигнатото велико дело на възрожденските ни дейци да съберат максимално количество паметници, свидетелстващи за нашата национална и етническа идентичност.
Защо точно през ХVІІІ-ти век, а не по-рано или по-късно? Както историята има своите периоди на развитие, обусловена от различни фактори, така и културата следва своята логична линия. Тя следва натрупания опит на различни философии, които възникват и се развиват под силата на различни икономически, политически, социални, религиозни и други фактори. Европа е била раздробена. С много народи, различни етноси. И уж в услуга на политиката да се владеят, колкото се може по-добре широките маси възниква философията или по-скоро науката за народа. От нейния опит, хората се обединяват около изконните си традиции, обичаи, бит, език, история и култура. По една или друга външна причина мисленето им е насочено към националното самоосъзнаване.
Ние също не оставаме по-назад във възникналите философски течения. Било е модерно, било е нормално културните ни и просветни люде да събират и анализират типични предмети, и свидетелства от начина на живот на българите.
Да, ние сме българи. Да, нашите възрожденски дейци са успели да съберат огромни по количества материали, доказващи нашата култура, традиция и идентичност. Те са анализирали и дали възможност на нас, макар и неучени да почерпим от извора на българската история, изкуства и култура.
Дали се спазват традициите? Важни ли са за културния облик на страната? С какво те подобряват културното ни ниво? Много въпроси, на които не може да се отговори еднозначно. Да, културата е важна. Културата е огледалото за развитие на всеки народ. От това ниво се определя неговия начин на живот, на общуването, на взаимоотношенията в обществото. Дали културата ни е в своя висок стадий на развитие? Има ли такъв висок стадий в наши дни? И защо е необходимо да поглеждаме отново назад във времето с носталгията сякаш още нищо не е направено, сякаш още има какво да кажем на себе си и да покажем на света.
Да, направено е много за културата, традициите и изкуствата. Но повечето образци не се виждат от обикновения гражданин. Те са недостъпни, затворени между стените на различни библиотеки и институции. Дали изследването може да остане чисто теоретично, чисто академично, както е било до сега? Дали не може да се разчупи практиката и всеки обикновен гражданин да се превърне не само в използващ съзнателно или не традициите, а в неин основен приносител?
Дали спазваме традициите? Дали събирането на материали, доказващи развитието на нашето общество не е спряло? Защото различните икономически и политичсеки сътресения директно рефлектират върху ценностната ни система, върху взаимоотношенията в обществото и семейството. Рефлектират в търсенето, идеализирането, избирането и отпадането на различните вярвания. Едно обръщане по-силно или по-слабо към религията. Навлизането дори на различни обичаи. Всичко това определя лицето на страната ни. На народа ни. На традицията. Тя има своите снови, но се развива във времето. Развива се и в наши дни.
На фона на печалната статистика, за намаляващия брой на институциите като театри, библиотеки и читалища, за все по-малкия бюджет на Министерство на културата, в кого остава задачата да бъдат изследвани традициите? В ръцете на шепа учени, също зависещи от цифрите в този бюджет или на ентусиастите, на които винаги е разчитала културата на България? Да, това са читалищните работници, настоятелствата към тях, всички фолклорни групи, всички които имат отношение към нея.
Ако и вие имате от тази любов към българското и искате тя да пребъде, защото с нея можем да бъдем горди и да постигнем онова състояние на духа, което не зависи от икономическата същност на битието - станете част от А.Р.И.З.-7, бъдете негов член! Смелите ви идеи ще достигнат до повече хора.
Л.Ангелова@всички права запазени
Защо точно през ХVІІІ-ти век, а не по-рано или по-късно? Както историята има своите периоди на развитие, обусловена от различни фактори, така и културата следва своята логична линия. Тя следва натрупания опит на различни философии, които възникват и се развиват под силата на различни икономически, политически, социални, религиозни и други фактори. Европа е била раздробена. С много народи, различни етноси. И уж в услуга на политиката да се владеят, колкото се може по-добре широките маси възниква философията или по-скоро науката за народа. От нейния опит, хората се обединяват около изконните си традиции, обичаи, бит, език, история и култура. По една или друга външна причина мисленето им е насочено към националното самоосъзнаване.
Ние също не оставаме по-назад във възникналите философски течения. Било е модерно, било е нормално културните ни и просветни люде да събират и анализират типични предмети, и свидетелства от начина на живот на българите.
Да, ние сме българи. Да, нашите възрожденски дейци са успели да съберат огромни по количества материали, доказващи нашата култура, традиция и идентичност. Те са анализирали и дали възможност на нас, макар и неучени да почерпим от извора на българската история, изкуства и култура.
Дали се спазват традициите? Важни ли са за културния облик на страната? С какво те подобряват културното ни ниво? Много въпроси, на които не може да се отговори еднозначно. Да, културата е важна. Културата е огледалото за развитие на всеки народ. От това ниво се определя неговия начин на живот, на общуването, на взаимоотношенията в обществото. Дали културата ни е в своя висок стадий на развитие? Има ли такъв висок стадий в наши дни? И защо е необходимо да поглеждаме отново назад във времето с носталгията сякаш още нищо не е направено, сякаш още има какво да кажем на себе си и да покажем на света.
Да, направено е много за културата, традициите и изкуствата. Но повечето образци не се виждат от обикновения гражданин. Те са недостъпни, затворени между стените на различни библиотеки и институции. Дали изследването може да остане чисто теоретично, чисто академично, както е било до сега? Дали не може да се разчупи практиката и всеки обикновен гражданин да се превърне не само в използващ съзнателно или не традициите, а в неин основен приносител?
Дали спазваме традициите? Дали събирането на материали, доказващи развитието на нашето общество не е спряло? Защото различните икономически и политичсеки сътресения директно рефлектират върху ценностната ни система, върху взаимоотношенията в обществото и семейството. Рефлектират в търсенето, идеализирането, избирането и отпадането на различните вярвания. Едно обръщане по-силно или по-слабо към религията. Навлизането дори на различни обичаи. Всичко това определя лицето на страната ни. На народа ни. На традицията. Тя има своите снови, но се развива във времето. Развива се и в наши дни.
На фона на печалната статистика, за намаляващия брой на институциите като театри, библиотеки и читалища, за все по-малкия бюджет на Министерство на културата, в кого остава задачата да бъдат изследвани традициите? В ръцете на шепа учени, също зависещи от цифрите в този бюджет или на ентусиастите, на които винаги е разчитала културата на България? Да, това са читалищните работници, настоятелствата към тях, всички фолклорни групи, всички които имат отношение към нея.
Ако и вие имате от тази любов към българското и искате тя да пребъде, защото с нея можем да бъдем горди и да постигнем онова състояние на духа, което не зависи от икономическата същност на битието - станете част от А.Р.И.З.-7, бъдете негов член! Смелите ви идеи ще достигнат до повече хора.
Л.Ангелова@всички права запазени
