* Наука и Фолклор, Карнавалната шапка І

Карнавалната шапка стана част от ежедневието ни не само по време на празници. Какъв е нейният призход и какво място заема в българската традиция и фолклор?
Във всички народи се среща традицията за посрещане на определени събития, дни и празници в годината. Повечето носят радост и други светли емоционални пластове като дните, свързани с наближаването на Нова година, Коледа, Великден и други религиозни и държавни празници, обикновени семейни събирания, рождени дни и т.н. Традицията е свързана с обличане на определени дрехи, направата на специална украса в дома, носенето и изработването на шапки, подредба на масата с ястия, приготвяне на самите ястия, съответстващи на опреден ден от църковния календар. Ако това се е отнасяло до миналото, то и днес много от тези обичаи са запазени и се проявяват в различни области на живота. Какъвто е примера с карнавалната шапка.
Карнавалната шапка навлиза у нас повсеместно в последните петнадесет години. Първо се появява с празнуването на Нова година, в големите хотели в страната, предимно от чуждестранни туристи. Постепенно карнавалната шапка освен като артикул, който навлиза чрез търговците на едро на пазара, става незаменима част от детските партита и рождени дни. Разбира се, тя отвоюва  своето място стъпка по стъпка, тъй като не е характерна за българската традиция.

Откъде се появава карнавалната шапка и защо има голямо значение, не само за децата? Ако погледнем назад в историята, ще видим че фолклорните костюми на различните народи не са се различавали много. Само по малки елементи в кройката, предпочитан цвят или украса. Причината е, не защото европейските народи имат единен антропологичен произход, а защото условията на живот са били напълно сходни. Дрехите е трябвало да бъдат удобни и лесни за носене, да предпазват от различните атмосферни условия през цялата година. Неотменна част от костюма била шапката. Шапката не само предпазва от студ и горещина, а е била допълнителен символ в социалната йерархия. За мъжете тя е била част от мъжествеността. Жените не са носели шапки, шапката сама по себе си означавала власт. Жените са имали специални украшения за глава, с които са изразявали своето благосъстояние и място в обществото. Шапката за много векове остава чисто мъжка привилегия. В ранния си период на развитие тя се изработвала от кожа, най-често от саморъчно убито животно, с което се показвало не само майсторство и ловкост в бойните изкуства, но и отношение към определен род. Ето защо тя носела и характерни родови белези, необходими за различаване по време на битки.

В последствие шапките се изработват от различни материали, според предназначението им, което се е развило до наши дни. За обикновените граждани, освен от кожа, шапките се изработвали от различни материали, а у нас е разпространена технологията на плъсти. За воините се изработвала с метални халки, мрежи, които колкото по-богат бил воинът,толкова повече метал е имало по шапката му, докато се появи познатата форма - шлем, изработен изцяло от предпазващ метал. Към шлема се появяват забрало и подбрадник, както и красиви инкрустации и декорации от самия метал. В Западна Европа шлемовете били украсени с пера, гербове и т.н. в съответствие с хералдиката и най-вече, за да се различават воините по време на битка. От този период има обичай, главният или т.нар. капитан да има цветна кърпа на лявата си ръка, както може да се види в картината на Албрехт Дюрер "Младият офицер".
Модата на шапките започва от деня, в който се определя различното й предназначение и се появява занаята шапкарство. Занаятът се е развивал успоредно с задоволяване нуждите от облекло и шапки на различните съсловия. Така например в Европа занаятчиите са се обединявали в различни еснафи, които се различавали по между си по облеклото и формата на шапките. В съвременните условия шапката трябва да отговаря само на едно - да може да предпазва главата и да служи за украшение.

Разбира се твърдението, че  карнавалната шапка има далечно сходство с йерархията и благосъстоянието на обществото е мое лично твърдение и разработка. Те се основават на теорията от миграционната школа, както и на факта че в новогодишната нощ всеки празнуващ предпочита да сложи на главата си златна корона в последното отброяване на старата година. 
Миграционната школа се появява във фолклористиката в средата на ХХ-ти век. Според нея има сходство и прилики в областта на народното творчество при народи, които нямат общ произход. Българският народ няма нищо общо с романските и англосаксонските племена. Съгласно тази школа, върху почвата на позивитивизма се създава теорията за странстващите сюжети и заимствания. Например сходството в сюжетите на индийските разкази и на приказките на европейските и неевропейските народи се дължи не на наследството на някогашната обща митология, а на културно-историческите връзки, които са съществували между народите. Тази теория обръща внимание на международното културно общуване и взаимодействие. От тук тръгва и моето изследване - традицията, вече утвърдена на карнавалната шапка у нас е действителен факт за взаимно културно развитие.
(следва продължение)

Лариса Ангелова @ всички права запазени