Нови публикации в Литература и фолклор

вторник, 16 август 2011 г.

Наука и фолклор, Фолклорни жанрове


Фолклорни жанрове

У нас широко навлиза определението на проф. Ив. Шишманов. Според него „Фолклор е всичко онова, което народът знае за себе си, за своите близки и обкръжаващата го среда, т.е. това е традиционната култура и знание предавани по устен път”. Като понятие или термин фолклорът се използва за определяне и изследване на народното творчество. Едва през ХІХ в. се появява като научен термин. През 1846 г. в статията на английският учен Уилям Джон Томс в списанието „Атенеил”, той предлага съчетанието на двете думи folk-народ иlore-мъдрост. Според него фолклорът събира в себе си цялото познание за един народ по вербален (устен път). А това са нрави, обичаи, носии, танци, песни, приказки и легенди на дадена етническа общност.
Фолклорът е онази част от художествената култура, характерна за определена територия и изразяваща се в обичаите, традициите и бита. Не случайно може да се направи и разграничаване на отделните фолклорни области в дадена страна. Той е и носител на художествената култура. Както е случаят с народната песен, която е колективно творчество, което може да се раздели на три елемента – художествена култура на първобитния колектив, втория - културата като елемент на социалното разделение и третият – изразител на социалната общност. Логично - фолклорът не може да бъде самостоятелен пример в класификацията на изкуствата защото самият той обхваща всички изкуства в себе си. Това са не само песента и музиката, но и танц, занаятите и т.н. Но от своя страна фолклорът се отличава от специализираната художествена култура, тъй като е резултат от дейностите и нуждите на малки общности. С това би трябвало творбата да отразява естетическите възгледи на колектива. Тази естетика може да се разглежда в две подсистеми – първата е т.н. аграрна - едногодишния аграрен цикъл от трудовите практики и дейности, а втората в която се образуват формите на индивидуалното творчество на една личност, но като представител на колектива. Така в различните части на страната може да има по-засилени елементи на изявената етно култура.
Семейството също играе важна роля в народната култура. Тъй като колектива се възпроизвежда  в биологичен и социален смисъл. Във всяко семейство има определени патриархални подредби с едно задължително взаимодействие с целия колектив, защото всяка културна изява е за целия колектив. Има няколко типа художествени изяви:
- художествена изява, която се реализира само в границите на микро колектива; - художествени изяви, когато отделната група застава непосредствено пред всички като изпълнител или творец на духовни ценности. Това са обредните и трудовите колективи.
Също в спецификата на народното творчество се проявяват и други пет признака, което е характерно за фолклора като изкуство. Това са анонимност – без конкретен автор;  вербалност – предава се по устен път; вариабално – съществува в много варианти; масовост – без ограничения и диалектност – носи следи от диалекта в даден район.
Така самото деление на фолклора по жанрове, всъщност следва различните изяви на народното творчество – песни, музика, танци, приказки, легенди и др. Във фолклора се открояват два основни вида - изпълнителски и пластичен. Изпълнителският фолклор се дели на словесен и песенен. Това са следните жанрове:
- народни песни - народна поезия в тесния смисъл на думата;
- народна проза – приказки, анекдоти, легенди, предания, мемоарни разкази;
- пословици и поговорки;
- гатанки;
- наричания - баяния, гадания;
- детски фолклор;
- хумор и сатира;
- народна драма.
В пластичния фолклор влизат нравите, обичаите, песните, танците, музиката. А също така и художествените занаяти, украси и изработването на носии.

Л.Ангелова@всички права запазени

Няма коментари:

Публикуване на коментар