Долна баня вика земя, Събития, Илияна Делева

Долна баня вика Земя от Илияна Делева

Подножието на Рила крие магия в себе си. Дали тя идва от минералните извори, от близостта на планината или от носталгията по едно щастливо време на детството? Не знам това.

Но тази събота и неделя разбрах, че магията идва от хора като Ангелина – с невероятния глас, Даниела, която рисува с мъниста, Йорданка – общественичката, Малинка , която открива красотата в клонки и коренчета и я пренася при хората, рисува и прави кукли, Иван- дърворезбар и философ и съпругата му Маргарита, г-н Мичев – бизнесмен с красиви идеи, Вальо-градинаря художник, Митко – хижар, турист и краевед  и естествено Веселка, чиито „Жадни миражи” сякаш са повод за събирането - местните хора, с които се срещнах. Обединява ги едно – любовта към родния край, желанието им да бъдат там – полезни и извисени, да следват мечтите си и да оцелява (но всъщност да се извисява) духът чрез изкуство. Дали пеят, рисуват, откриват красотата в дървото, творят я от парцали и мъниста или пишат думите, които ги измъчват – те са живи, истински и топли хора. Магията идва от интересната история на този край, от вкуса на малини, от аромата на липи и от сладостта на мед. Усетих ,че има млади хора, които искат нещата да се случват тук и сега.

„Кръстопът на изкуствата”. Изведнъж всички започват да живеят с идеята за това събитие. Иван сподели, че се е притеснявал какво ще се случи, но само в първите десет минути.Имат ли право да ползват такова помпозно наименование? И още как! Макар идеята да не е само и единствено тяхна. Те са на кръстопът в географски, исторически и житейски смисъл.Тези дни там се срещнаха около тридесетина съмишленици, но хората от града са готови да поканят и приемат и триста – стига да поискат да отидат там. Да превърнат задрямалото място в онова културно средище, което е било. Търсят и намират хора, които да ги подкрепят с труда и идеите си – Весислава не е само водещ, Анахид и Балчо не са само хора, които представят една книга и издателят и поет Красимир Георгиев не е само почетен гост. Това прави възможно до стиховете да се лее вино и билково Хелби, по ябълковите дървета да увиснат картини от мъниста и между клоните с вятъра да се понесе и песен, а на полянката на припек да полегнат книги между дърворезбите.

Преживяването беше покровителствано от планината и ми напомняше есето на Цв. Спасов „За хубавите разговори”. Защото точно това се случи на голямата поляна между мен и Цвети, с която се запознах точно тук, по пътеките към микроязовира, по които ни водеха Иван и Маргарита, ранобудстването ни с Руми, неочакваната среща с отколешна позната… Такава беше и нощта с импровизирания поетичен дуел между  Райчо Райчев и Балчо Балчев, пламъците на спор, който всъщност се оказа съгласие, музиката и за финал песента на щурците в пълнолунната нощ.

А знаете ли как се съчетават гордостта от постигнатото и любовта? В градината направена изцяло от човешка ръка, във фермата за щрауси, в идеята за винотерапия.

Две думи са нужни на всеки от нас за да успее, но не да ги повтаря като мантра, а да ги извършва всеки ден: любов и труд! И тогава ще има и Долна баня, и България и Земя. Ще ни има.

Илияна Делева@всички права запазени