* Изкуство, Булки в тоалети от хартия



За втора година Националната камара за мода на България и Продуцентския Борд на Седмиците на Модата ще проведе поредното си издание от 14-ти до 20-ти януари 2013 в град Пловдив. Сватбената седмица на модата има традиция в продължение вече на петнадесет издания, които се организират в Пловдив и София. Седмицата се организира в сътрудничество с културни институции за мода на национално и на международно ниво.
По-различното в изданието за тази година ще бъде участието на младата дизайнерска къща с тоалети изработени от хартия - Люси пейпър фешън, с които ще бъде открито шоуто.Тенденцията за изработка на тоалети от хартия не е нова за модните подиуми, но за първи път и у нас ще бъдат представени дрехи от хартия. Дизайнерите на тоалетите са Людмила Колева и Валентин Русинов.

Валентин Русинов е познат на българската публика от преди повече от 10 години, с малките си пластични форми на голи женски тела. Склуптурите са изработени с техника на папие маше. Негови творби могат да се видят в столичните галерии и зад граница като в галерии в Остенде - Белгия, Париж - Франция, Улм - Германия, Барселона - Испания.

През 2011 година, творческата двойка открива и първата си задгранична изложба в център "Шаперие" Остенде - Белгия, където имат честта да представят България за първи път.
Людмила и Валентин се включват активно в артистичния живот на арт съюз ВАКО, с изявите си с рисунка и живопис. През 2011 представят изложбата "Светът на хартията" - една колекция от рисунки и папие маше. Събитието се състои в Олд Хоспитал Бюрг Хаус.
По време на културното събитие "София диша 2012", Валентин Русинов и Людмила Колева представиха на живо своя уъркшоп "Работа с хартия". За събитието бяха изготвени около 15 цветни шапки и 10 хартиени рокли. Всички желаещи бяха облечени в моделите и направиха своето първо модно дефиле с невероятна емоция. Творческият тандем има още няколко участия в културните събития на столицата, където дрехите им бяха посрещнати с възторг.
Валентин Русинов изгражда своята концепция на основата на огромното количество рекламни материали, които запълват пощенските кутии.

Материалите обикновено се изхвърлят, но за твореца няма излишен материал.
Изработването на подобни дрехи не е новост, но се среща само по подуимите на световната мода. Вече и у нас ще има подобни модели, с което ще се разчупи не само традицията за ушиване на уникални тоалети, а и ще замисли за въпроси, свързани с екологията. Към нея всички сме съпричастни и носим отговорност с постъпките си. В ден като сватбата, Валентин и Людимила, и редица световни дизайнери прокарват идеята, че дрехата за един ден, дори да е сватбената може да бъде изработена от хартия.

 

 

 Лариса Ангелова @ всички права запазени

* Наука и Фолклор, Карнавалната шапка І

Карнавалната шапка стана част от ежедневието ни не само по време на празници. Какъв е нейният призход и какво място заема в българската традиция и фолклор?
Във всички народи се среща традицията за посрещане на определени събития, дни и празници в годината. Повечето носят радост и други светли емоционални пластове като дните, свързани с наближаването на Нова година, Коледа, Великден и други религиозни и държавни празници, обикновени семейни събирания, рождени дни и т.н. Традицията е свързана с обличане на определени дрехи, направата на специална украса в дома, носенето и изработването на шапки, подредба на масата с ястия, приготвяне на самите ястия, съответстващи на опреден ден от църковния календар. Ако това се е отнасяло до миналото, то и днес много от тези обичаи са запазени и се проявяват в различни области на живота. Какъвто е примера с карнавалната шапка.
Карнавалната шапка навлиза у нас повсеместно в последните петнадесет години. Първо се появява с празнуването на Нова година, в големите хотели в страната, предимно от чуждестранни туристи. Постепенно карнавалната шапка освен като артикул, който навлиза чрез търговците на едро на пазара, става незаменима част от детските партита и рождени дни. Разбира се, тя отвоюва  своето място стъпка по стъпка, тъй като не е характерна за българската традиция.

Откъде се появава карнавалната шапка и защо има голямо значение, не само за децата? Ако погледнем назад в историята, ще видим че фолклорните костюми на различните народи не са се различавали много. Само по малки елементи в кройката, предпочитан цвят или украса. Причината е, не защото европейските народи имат единен антропологичен произход, а защото условията на живот са били напълно сходни. Дрехите е трябвало да бъдат удобни и лесни за носене, да предпазват от различните атмосферни условия през цялата година. Неотменна част от костюма била шапката. Шапката не само предпазва от студ и горещина, а е била допълнителен символ в социалната йерархия. За мъжете тя е била част от мъжествеността. Жените не са носели шапки, шапката сама по себе си означавала власт. Жените са имали специални украшения за глава, с които са изразявали своето благосъстояние и място в обществото. Шапката за много векове остава чисто мъжка привилегия. В ранния си период на развитие тя се изработвала от кожа, най-често от саморъчно убито животно, с което се показвало не само майсторство и ловкост в бойните изкуства, но и отношение към определен род. Ето защо тя носела и характерни родови белези, необходими за различаване по време на битки.

В последствие шапките се изработват от различни материали, според предназначението им, което се е развило до наши дни. За обикновените граждани, освен от кожа, шапките се изработвали от различни материали, а у нас е разпространена технологията на плъсти. За воините се изработвала с метални халки, мрежи, които колкото по-богат бил воинът,толкова повече метал е имало по шапката му, докато се появи познатата форма - шлем, изработен изцяло от предпазващ метал. Към шлема се появяват забрало и подбрадник, както и красиви инкрустации и декорации от самия метал. В Западна Европа шлемовете били украсени с пера, гербове и т.н. в съответствие с хералдиката и най-вече, за да се различават воините по време на битка. От този период има обичай, главният или т.нар. капитан да има цветна кърпа на лявата си ръка, както може да се види в картината на Албрехт Дюрер "Младият офицер".
Модата на шапките започва от деня, в който се определя различното й предназначение и се появява занаята шапкарство. Занаятът се е развивал успоредно с задоволяване нуждите от облекло и шапки на различните съсловия. Така например в Европа занаятчиите са се обединявали в различни еснафи, които се различавали по между си по облеклото и формата на шапките. В съвременните условия шапката трябва да отговаря само на едно - да може да предпазва главата и да служи за украшение.

Разбира се твърдението, че  карнавалната шапка има далечно сходство с йерархията и благосъстоянието на обществото е мое лично твърдение и разработка. Те се основават на теорията от миграционната школа, както и на факта че в новогодишната нощ всеки празнуващ предпочита да сложи на главата си златна корона в последното отброяване на старата година. 
Миграционната школа се появява във фолклористиката в средата на ХХ-ти век. Според нея има сходство и прилики в областта на народното творчество при народи, които нямат общ произход. Българският народ няма нищо общо с романските и англосаксонските племена. Съгласно тази школа, върху почвата на позивитивизма се създава теорията за странстващите сюжети и заимствания. Например сходството в сюжетите на индийските разкази и на приказките на европейските и неевропейските народи се дължи не на наследството на някогашната обща митология, а на културно-историческите връзки, които са съществували между народите. Тази теория обръща внимание на международното културно общуване и взаимодействие. От тук тръгва и моето изследване - традицията, вече утвърдена на карнавалната шапка у нас е действителен факт за взаимно културно развитие.
(следва продължение)

Лариса Ангелова @ всички права запазени